Отмениха възможността за прихващания в резултат на цесии в КТБ

25-11-2014

С промени в заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет депутатите от временната комисия по бюджет и финанси отмениха възможността да бъдат извършени прихващия в резултат на осъществени цесии между вложители и кредитополучатели.

Поправките са в Закона за банковата несъстоятелност и бяха обявени и внесени в Народното събрание през миналата седмица. Те се включват в заключителните разпоредби на Държавния бюджет като предложение между първо и второ четене на актуализацията, като по този начин се пести време по преминаване на цялата процедура за поправки в самия закон.

Промените са дело на ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт и бяха подкрепени в бюджетната комисия единодушно от всички представители на осемте парламентарни групи в 43-тото Народно събрание.

„Тази поправка не се включва изменение на закона със задна дата. Регулират се отношения, които ще бъдат факт в една бъдеща несъстоятелност, която още не е започнала, тъй като има жалба по отнемането на лиценза. Говорим за бъдещ процес”, обясни след края на заседанието на комисията пред журналисти Менда Стоянова.

Чрез поправките се предвижда онези прихващания, които ще бъдат заявени или са заявени пред квесторите на КТБ, които са в резултат на извършени цесии между вложители на КТБ, да бъдат удовлетворявани или извършени само до размера, който съответния вложител, искащ прихващането, би получил от масата на несъстоятелността при приключването на тази несъстоятелност, обясни Менда Стоянова.

Председателят на бюджетната комисия даде и конкретен пример, за да изясни какво целят промените. „Ако имаме кредитополучател, който дължи условно 1 млн. лева и се намира в групата на добрите кредити на КТБ, този кредитополучател е възможно да купи влог на вложител в КТБ, който има условно има 1 млн. лева на влог. Този вложител няма как да получи цялата си сума като гарантиран вложител, а само 196 000 лева. Ако той продаде своя влог от 1 млн. лев на кредитополучателя, се извършва цесия, която е правно допустима от закона и никой не я атакува. Оттам нататък въпросният кредитополучател става и вложител на банката и обикновено в тези случаи изисква от квесторите те да извършат прихващане - между неговия кредит и неговия влог, който вече е придобил”, обясни Стоянова.

Извършването на това прихващане означава, че въпросният кредитополучател ще погаси своя кредит, без реално да плаща пари в масата на несъстоятелността в банката. Ако това се случи и по подобен начин процедират всички добри кредитополучатели, то в масата на несъстоятелността няма да постъпят никакви пари. „Това означава, че всички останали вложители и на първо място Фонда за гарантиране на влоговете, който замества вложителите, след като им плати гарантираните влогове, както и вложителите без цесии, просто няма да вземат нищо”, добави Менда Стоянова.

Приети единодушно от депутатите бяха и поправки, които касаят раздробяването на влогове в банката. Това раздробяване също е вид цесия, тъй като един влог се разделя на такива части, които да станат гарантирани от Закона за гарантиране на влоговете, като по този начин на практика Фондът трябва да изплати цялата сума на един вложител, който е раздробил на няколко по-малки влога своите пари, което според Менда Стоянова представлява директно източване на фонда.

Според данни, представени от Менда Стоянова по време на заседанието, квесторите на КТБ са получили уведомление за 1,7 млрд. лв. цесии, от тях 800 млн. лв. имат заявка за извършване на прихващания. Тези прихващания трябва да бъдат признати от синдика, който ще бъде назначен след обявяването на КТБ в несъстоятелност от съда. С измененията се дава право на синдика да не признае извършени прихващания, направени след обявяването на КТБ в неплатежоспособност. Според вносителите целта на промените е да защитят обществения интерес, публичните средства, които ще се инвестират в КТБ, както и всички вложители.