България е в дъното на класация по конкурентоспособност

23-05-2014

Поредна класация поставя България почти в дъното по конкурентоспособност. Страната ни заема 56-о място сред 60 страни в годишното подреждане, извършено от швейцарския Институт за развитие на управлението.

Сред позитивите на страната са макроикономическата стабилност, ниската дългова експозиция, устойчивият растеж и стабилност на цените. Това ни придвижва с една позиция напред в сравнение с миналата година, но въпреки това основните показатели на българската конкурентоспособност не са претърпели съществени промени от 2009-та година насам, казва Руслан Стефанов, директор на програма „Центъра”, цитиран от БНР.

„Сред основните фактори, които будят притеснения са ниското качество на образованието, липсата до свеж финансов ресурс и дефлацията в комбинация с административно наложения натиск върху цените на електроенергията и ниското доверие в държавните институции. Това потиска нивата на печалба и препятства бизнесразвитието”, казва Стефанов, като формулира един от най-сериозните недостатъци на икономиката.

Липсата на върховенство на закона. Това, че политиците ни предпочитат да го игнорират, не прави обективната реалност по-различна. Тоест, от една страна е ясна позицията на Европейската комисия, че България, по отношение на върховенството на закона, по отношение на правосъдие и вътрешен ред все още се третира като страна - кандидатка, а не като членка на ЕС. И това влияе много сериозно и върху бизнес средата, върху доверието в институциите, върху дългосрочното поведение на бизнеса и на останалите участници в икономиката. Това пречи на дългосрочната ни конкурентноспособност по много начини, които са, че дългосрочните проекти на интеграция на ЕС, Шенген и еврозоната са затворени за нас.

Данъчно-осигурителната тежест за хората с доходи под 2000 лева е изключително голяма, коментира Руслан Стефанов директор на програма в Центъра за изследване на демокрацията. Според него, повече от половината от доходите ни отиват за данъци. Страната продължава да има регресивна данъчна система, която наказва по-бедните.

„Това продължава да води до укриване на огромна част от доходите, продължава да води до демотивираност и съответно неефективност на работната ръка и продължава да води съответно и до сивота сред фирмите и нежелание за растеж.”

Необлагаемият минимум трябваше да бъде въведен отдавна, посочи Стефанов. „Без смели подходи, например за диференцирано ДДС, за промяна на този необлагаем минимум, който трябваше да бъде въведен отдавна, който да позволи на тази най-голяма прослойка от българското население все пак да прави разходи, да потребява, трудно е да очакваме, че ще има раздвижване икономиката и реално се разчита само на този бизнес, който вече е излязъл на международната сцена има международна конкурентоспособност. Въпреки тези добри новини, не бива да се заблуждаваме, че това са много малък процент от фирмите”.