Любопитно  /  Любопитно

Честваме 140 години от Априлското въстание
01-05-2016
Статия



 Любопитно

Днес отбелязваме 140-та годишнина от Априлското въстание.

Априлската епопея, избухнала на 20 април по стар стил (1 май по нов стил) в Копривщица, поставя началото борбите за свобода. Революционният порив на нашите прадеди е потушен с цената на толкова много жертви и такава жестокост, че светът не може да остане безучастен към нещастията, които се случват в границите на Османската империя.

Независимо, че въстанието е неуспешно, то носи независимостта ни. То представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Трескавата подготовка в села и градове, отдадеността и жертвоготовността на стотиците обикновени българи, които се включвали в епопеята са станали нарицателни за силата на общността и духа. Те заедно постигат много по-голям успех от военния, политически отзвук.

Въстанието избухва по-рано от предвиденото. На 20 април при опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили изпратените заптиета, убили мюдюринът и превзели конака. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил знаменитото „Кърваво писмо“ в революционния център Панагюрище.

Георги Бенковски и Панайот Волов незабавно обявяват въстанието. Населението се събира на площада, където се освещава знамето, ушито от Райна Попгеоргиева. Бенковски сформира известната „Хвърковата чета”. Въстават селата в Средногорието и Родопите: Перущица, Батак, Брацигово и др.

Турците най-напред нападат Стрелча, след това Клисура, която се брани героично, но е опожарена на 26 април. Следващите дни боеве се водят за Панагюрище, което е превзето и опожарено на 30 април. Разорени и запалени са повечето от въстаналите селища в района.

Въстанието избухва поетапно и некоординирано във всеки от петте революционни окръга. В Родопската област избухва на 21 април и продължава повече от седмица. На 5 май Батак е разсипан, жестоко са избити жените и децата в църквата. На 7 май пада Брацигово. Героична и трагична е защитата на Перущица чрез саможертвата на Кочо Честименски, Спас Гинев и други мъже и техните семейства.

В Търновско въстанието е обявено на 28 април. В селата Бяла Черква, Михалци, Мусина и др. поп Харитон и Бачо Киро Петров сформират чета от около 200 души, която стига в Дряновския манастир. Башибозук и редовна турска армия с над 10 хиляди души и две оръдия обгражда манастира и започва 9-дневната Дряновска епопея. На деветата нощ въстаниците щурмуват обсадата и около 40 души се спасяват, сред тях е и Бачо Киро, но по-късно заловен и обесен в Търново. Разбити са и другите две чети – Габровската на Цанко Дюстабанов и Тревненската начело с Христо Патрев. Потушено е въстанието и в Батошево, Кръвеник и Ново село.

В Сливенски окръг няколко дни в Балкана действа четата на Стоил войвода, към която се присъединява и Иларион Драгостинов. Във Враца на 18 май е даден сигнал за въстание, но съзаклятниците скоро се разпръскват поради своята малобройност.

Грандиозен по своя международен отзвук е походът на Ботевата чета от кораба „Радецки” и Козлодуй до Врачанския балкан, където на 20 май (1 юни) 1876 г. намира смъртта си гениалният поет – воеводата Христо Ботев.

На 16 май при Тутракан преминава четата на Таньо Стоянов от 20 души, която е разбита в района на Попово.

Въстанието е потушено с жестоки кланета, издевателства и грабежи. Това предизвиква справедливо възмущение в Европа и Америка. В Цариград е свикана международна анкетна комисия.

Велики личности като Виктор Юго и Достоевски издигат глас в защита на българите.

Априлското въстание през 1876 г. задълбочава Източната криза, а неговият успех е в международния му отзвук, постигнат с героизма на многохилядните жертви.