Алма матер сменя формата на основните си кандидат-студентски изпити

11-01-2017

Kандидатстудентските изпити по български език и литература и по история в Софийския университет променят своя формат.

От тази година кандидат-студенти ще трябва да решават тестови въпроси, към които ще има и текстова част.

Изпитът по български език и литература ще съдържа 50 въпроса и ще носи максимално 70 точки. Писмената част ще бъде есе и ще носи 30 точки. В теста въпросите от областта български език и въпросите от областта българска литература са в съотношение 1/3 българска литература – 2/3 български език. Създаването на есе е задължителна част от изпита. Продължителността на изпита остава четири часа.

Нов момент в литературната част на теста е ориентирането на въпросите към конкретен откъс от литературен текст, който кандидатите ще имат пред себе си и от тях ще се изисква да извлекат информация и смисъл от него.

Ще бъдат включени откъси от два текста - единият, от програмата за задължителна подготовка в средното училище за 11 и 12 клас, а вторият откъс ще бъде от текст, който не е включен в програмата, но ще дава цялата нужна информация, за да могат кандидат-студентите да отговорят правилно на въпросите.

Въпросите в теста ще бъдат от отворен и затворен тип с четири възможни отговора. Една трета ще бъдат задачите от отворен тип и те ще се оценяват с повече точки.

„Това, което искаме, е да свалим психологическия товар от завършващите средно училище – да не се налага те да се готвят за изпитен формат, който е доста различен от това, което са правили в училище,“ казва доц. д-р Бойко Пенчев, декан на Факултета по славянски филологии, цитиран на официалната страница на Софийския университет.

Изпитът по история ще се състои от не повече от 20 въпроса, които ще носят 20 точки, а писмената част - 80 точки. Тестът ще включва въпроси от затворен и отворен тип, превес ще имат въпросите от затворен тип. Въпросите ще обхващат същата програма като темите, което дава възможност да се направи проверка на знанията на кандидата и в други периоди от историята на България. Въпросите ще засягат отделни личности, събития, битки, процеси и явления от политическата, културната и църковната история. Ще бъдат разнообразни, но ясни и категорични и заложени в учебниците. Тестът ще има регулиращ ефект за оценката.

Рамката на изпита хронологично и тематично е ще бъде същата като до момента, а продължителността остава четири часа.

Втората част на изпита включва писане на тема. Темите ще бъдат формулирани така, че кандидатите да имат време да обмислят, изложат и проверят своя текст. Комисията ще се интересува не само от верността на фактологията, но и от историческата логика и стила на писане на кандидата.

Кандидат-студентите, които не са работили по писмената част и на двата изпита ще получават слаба оценка.